музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството


КРАТЪК ЛЕТОПИС на живота и творчеството на Гео Милев

1895, 15 януари - В с. Раднево, Старозагорско, се ражда първият син на учителите Милю и Анастасия Касабови - Георги.
1897, август - Семейството на Милю Касабов се премества в Стара Загора, където бащата става книжар и издател.
1900, септември - Георги Касабов тръгва на училище в първо отделение, тъй като вече знае да чете, пише и рисува.
1907, лятото - Завършил ІІІ кл., Гео посещава с баща си Пловдив и София.
1911, септември - Постъпва във Филологическия факултет на Софийския университет.
1912, лятото - в Стара Загора и с. Мъглиж учи усилено сам немски език с оглед предстоящото заминаване за Германия.
1912, 17 октомври - Студент във Философския факултет на Лайпцигския университет. В София излиза първата книга на Гео Милев - преводът на “Дон Жуан” от А. С. Пушкин.
1913, лятото - Завърнал се в България, се подготвя за приравнителен изпит по класическите езици, на който се явява в София през септември.
- В списание “Листопад” е поместена първата статия от серията “Литературно-художествени писма от Германия” на Гео Милев, последвана от още 7 статии през 1914 г.
- В Стара Загора Милю Касабов издава първото албумче за деца “При животните” със стихове на Гео и цветни илюстрации, доставени от него от Германия.
1914, май - В кн. 4-5 на Подвързачовото списание “Звено” е поместена бележитата му статия “Модерната поезия” заедно с преведените от него стихове на 11 съвременни поети. По това време сътрудничи и на сп. “Борба” на Г. Бакалов.
1914, 30 юли - От Лайпциг през Холандия заминава за Лондон, за да научи по-добре английски и да се запознае с културните паметници на страната. Посещава и Стратфорд - родното място на Шекспир.
- В Лондон се запознава с известния английски поет Емил Верхарн.
1914, 18 октомври - Напуска Лондон на път за Германия. На следващия ден в Хамбург е задържан като английски шпионин и остава в ареста 11 дни до изясняване на случая.
1914, 31 октомври - Пристига в Берлин. Вечерта е в Лайпциг и започва последната университетска година. Тук пише първия вариант на “Панихида за поета П. К. Яворов”.
1915, януари-февруари - Завърнал се в Стара Загора, издава в серията “Лирични хвърчащи листове” 5 книги с преводна поезия от Маларме, Демел, Верхарн, Верлен и Ницше. Работи върху дисертацията си.
1915, 28 юни - Заминава за Германия да довърши образованието си.
1915, 18 юли - Предава дисертацията си на тема “Лириката на Рихард Демел с оглед на новата поезия”. Поради войната условията в университета са неблагоприятни. Трудът е върнат на докторанта за преработване.
1915, 8 август - Завръща се окончателно в България през Русе.
1916, януари-февруари - Издава своето “Ръководство за изучаване на немски език без учител”с псевдоним Д-р Григор Касиев.
1916, 12 март - На “Първа класическа вечер” в Стара Загора е поставена пиесата “Едип цар” с режисьор Гео Милев. Любителската трупа, която дава няколко представления през зимния сезон, е организирана заедно с Никола Икономов.
1916, 23 март - Постъпва в школата за запасни офицери в Княжево край София и е зачислен в 5 пех. рота, 4 взвод.
1916, 24 юни - В ШЗО Гео Милев завършва ръкописа на “Немско-български речник” (издаден едва през 1940 г.). Изпитите са от 15 юли до 10 август.
1916, 4 септември - Произведен в чин “Запасен старши подофицер” поради незадоволително представяне на изпитите.
1916, 26 септември - Зачислен като взводен командир от 2 рота на 34 пех. Полк се отправя на фронта при връх Кала-тепе край Дойран. През есента е в окопите. Пише импресиите “При Дойранското езеро” и “Ужасът на огнения бич”.
1917, януари-април - Назначен е за началник на подслушвателна команда в местността Студената скала край Дойран, където ползва немски, френски и английски език. На 20 април е произведен като офицерски кандидат.
1917, 28 април - Силна артилерийска канонада унищожава подслушвателната станция и избива войниците. Между труповете е намерен Гео Милев - тежко ранен в главата, с разбита челна кост и загуба на дясно око. Отнесен е в немски лазарет в пълно безсъзнание и разпознат там от негов роднина - лекар (Д-р Градецки от Стара Загора).
1917, юни - Преместен в българската болница в Скопие, а през август в Александровската болница в София, където може вече да чете.
1917, декември - Запознава се с бъдещата си съпруга - актрисата Мила Керанова.
1918, януари - Все още в Александровската болница получава открит лист за пътуване в Германия, изпратен на лечение.
1918, 5 февруари - Пристига в Берлин и постъпва в частна клиника.
1918 март-декември - Направени са 11 операции за реконструкция на челната кост и клепачите на избитото око.
- Поддържа усилена кореспонденция с баща си Милю Касабов във връзка с дейността на създаденото вече издателство “Везни”. В Стара Загора излиза студията на Гео Милев “Театралното изкуство” и преводите му на “Хамлет” от Шекспир, “Поетическо изкуство” от Боало и други книги.
- Между операциите посещава изложби, концерти, театър; свързва се с творческите кръгове около експресионистичните издания “Die Aktion” и “Der Sturm”. Свидетел е на Ноемврийския бунт на спартакистите.
- Под влияние на революционния кипеж в Германия и неговия погром той пише своите “Грозни прози”, отпечатани в “Пламък” през 1924 г.
- Съставя изящно оформен поетичен албум с автопортрет, посветен на бъдещата му съпруга Мила Керанова, която е с него в Берлин.
1919, януари - Последна операция на клепача и поставяне на изкуствено око.
1919, 1 март - Завръща се в България и отново е настанен в болница в София.
1919, април-май - Във в. “Заря” се появяват неговите 4 статии под общо заглавие “Художествена диагноза на българския театър”.
1919, 13 юни - Гео Милев и Мила Димова Керанова се венчават. Кумува Никола Икономов.
1919, 30 авгест - Ръководството на Народния театър, след разглеждане не негов постановъчен план, му възлага режисурата на пиесата “Мъртвешки танц” от А. Стриндберг.
1919, 15 септември - Започва издаването на сп. “Везни”, продължило до 1922 г. В него Гео Милев помества основната част от своето поетично, теоретично и критично творчество през този период.
1919, декември - Подготвя се за лекционна дейност в София и провинцията - сказките ще бъдат на теми върху съвременната литература в Западна Европа и България.
1920, януари - Премиера на “Мъртвешки танц” от А. Стриндберг в Народния театър, постановка на Гео Милев.
1920, 5 февруари - Ражда се дъщеря му Леда-Евгения.
1920, 9 април - “Възлага се на г. Гео Милев да режисира пиесата “Гиг и неговият пръстен”, за да се провери за втори път доколко са основателни домогванията му да заеме мястото на режисьор в Нар. Театър”.
1920, юни - Изнася сказки в Кюстендил.
1920, ноември - По случай 50-год. Лителратурна дейност на Иван Вазов наред с много културни дейци е бил награден с орден “За гражданска заслуга”, пета степен и Гео Милев.
1920 - Излизат “Железният пръстен. Първа книга стихове” на Гео Милев и “Експресионистично календарче за 1921”.
1921, 17 април - Ражда се втората дъщеря на Гео Милев - Бистра.
1921 - Продължава усилената преводаческа дейност на Гео Милев с издания на Библиотека “Везни” и на други издателства. Книгите са от най-известни съвременни и класически европейски писатели. Негови преводи се публикуват също в сп. “Везни” и други периодични издания. Пише статии и превежда български поети на френски език за в. “L,Echo de Bulgarie”. Голяма част от преводите му, някои даже оформени като книги, остават в ръкопис. В недатиран ръкопис остават и 2 негови значими творби: “Речник на чуждите думи, употребявани в българския език” и драмата “Огненият змей” в български и немски вариант.
1922 - май - Гео Милев изнася сказки в Казанлък, Нова Загора, Ямбол, Сливен и Бургас.
1922 - Излизат книгите му: “Антология на жълтата роза”, “Панихида за поета П. К. Яворов” и “Иконите спят”.
1923 - Издава “Алманах Везни. Литературен сборник” и революционната антология “Кръщение с огън и дух. Стихотворения”.
1923, 22 февруари - Премиера на пиесата “Пер Гинт” от Х. Ибсен в Свободния театър, превод на Гео Милев.
1923, април - В театър “Ренесанс” Гео Милев поставя пиесата на Ернст Толер “Маса-човек”.
1923, 4 октомври - Възлага му се режисурата на пиесата “Електра” от Хуго фон Хофманстал в Народния театър. По свой превод Гео Милев разработва оригинален режисьорски план, но постановката не се осъществява.
1923, ноември - Във в. “Възход” помества публицистичните си статии “Литература и култура” и “Българският писател”.
1923, декември - В Пловдив изнася три сказки на теми: “Залезът на западноевропейската цивилизация”, “Яворов” и “Образът на жената в изкуството”.
1924, 30 януари - Излиза кн. 1 на сп. “Пламък”.
1924, 1 май - Редактира първомайския лист на “Пламък” и публикува 6 свои творби в него.
1924, октомври - Прави 2 издание на “Панихида за поета П. К. Яворов” по случай 10 години от смъртта на поета.
1925, януари - Излиза последната кн. 11 на сп. “Пламък”.
1925, 23 януари - Започва углавно дело срещу Гео Милев по Закона за защита на държавата за поемата му “Септември”. Арестуван е и пуснат под гаранция.
1925, пролетта - Излиза неговата “Антология на българската поезия” със студията му “Кратка история на българската поезия” и вторите издания на две от албумчетата за деца.
1924, 14 май - Съдът заседава по угл. дело 249/925 г. на ІІІ угл. отд. по ЗЗД. Подсъдимият Гео Милев произнася своята защитна реч, в която не се оправдава, а убедително се бори за правото на свободното творчество (не произнася подготвената си писмена защита, която е по-остра). Осъден е на 1 година затвор и 20 000 лв. глоба. Същия ден подава молба за отмяна на определението на съда да бъде взет под стража, понеже е представил определената по-рано гаранция.
- Последният подписан от Гео Милев документ е разписка за получен от него заем 300 лева залог на военно-инвалидната му пенсия за третото тримесечие.
1925, 15 май - Рано сутринта агент от Обществената безопасност отвежда Гео Милев от дома му. След една година е обявен за безследно изчезнал.

1954, 24 януари - В обща яма на Илиянския форт останките на поета са намерени - разпознати по черепа с изкуственото му око.


Забележка: Датите до 31 март 1916 г. са по стар стил. От тази дата се въвежда в България новият стил, който в страните, посещавани от Гео Милев, е въведено много по-рано.

Елена Фурнаджиева