|
ИСТОРИЯ НА КЪЩА МУЗЕЙ "ГЕО МИЛЕВ"
1. Създаване
През 1952 година се ражда идеята за превръщането на къщата в Стара
Загора, където е израснал Гео Милев, в музей. Основни инициатори са
живите по това време негови приятели поети Николай Лилиев, Николай
Райнов, Ламар, Людмил Стоянов, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев
/последните двама по това време живеят в Стара Загора/ и др. Друга
част от основните инициатори са майката на поета, жена му, неговия
брат Борис и четирите му сестри, както редица други родственици и
приятели на Гео Милев.
Към тези инициатори се присъединява и обществеността на Стара
Загора, както и Общинския съвет на града. Започват и по-конкретни
действия. Запазена е засилена преписка между Общинския съвет и
Министерския съвет на НРБ. Имотът на Милю Касабов се отчуждава и към
края на 1952 година започват строителните и възстановителните работи
върху обекта.
На 27 септември 1953 година музеят е открит.
2. Развитие
Първоначално Къща музей “Гео Милев” има повече “етнографски”
характер. Стаите – три на брой, са възстановени почти сто процента
както са изглеждали в началото на миналия век, когато Георги Касабов
е бил ученик в Стара Загора. Уредени са мобилни платна със снимков
материал и документи, свързани с живота и творчеството на Гео Милев.
Родителите и роднините на поета правят първото си голямо дарение –
редица ръкописи, писма, рисунки на Гео Милев, както и голяма част от
личната му библиотека: книги и списания на няколко езика.
Пръв уредник на Къща музей “Гео Милев” е поетът Иван Хаджихристов.
Започва събирателската и изследователската работа върху живота и
творчеството на Гео Милев. Разпращат се писма до негови близки
приятели и сътрудници да разкажат за работата си с Гео Милев, както
и да характеризират личността му.
През годините музеят решително се променя. Многото посетители от
страната и от чужбина изискват съвременни и модерни условия, които
старата къща с малки стаи и коридорчета не предоставя. В началото на
70-те години се изгражда експозиционната зала към музея. Самата
експозиция претърпява няколко решения. Първоначално тя е с високи
пана с фотоси, а от средата на 80-те години открива врати най-новата
експозиция на музея, която и до днес е сред най-модерното, което е
създадено в сродните музеи. Създадената тогава от специалисти от ДЗУ
– Стара Загора аудио-визуална техника дава възможност филмът за Гео
Милев да се възприема емоционално от посетителите. Осветлението,
музиката, визията и специалните светлинни и музикални ефекти
създават усещането за спектакъл.
3. Структура
В Къща музей “Гео Милев” работят трима души: главен уредник, уредник
и чистачка. Общо взето през годините административната структура е
била същата.
Музеят е от национално значение и е държавен. Стопанисва се от
общината и е на негова издръжка.
Неофициално музеят винаги е имал един отговорник от семейството на
Гео Милев. В първите години това е Пенка Касабова, която наблюдава
дейността на музея и участва безвъзмездно в работата му с идеи и
конкретни предложения. На нея се дължи възстановяването на градината
в автентичния й вид със съответните цветя в различните сезони на
годината. От началота на 80-те години на миналия век до днес
своеобразен отговорник от семейството на поета е дъщеря му Леда
Милева, която е и почетен председател на Международна фондация “Гео
Милев”
4. Фондове
Музеят има два фонда – Основен и Научно-спомагателен.
Основният фонд съдържа 1756 методически единици. Това са ръкописи,
писма, дневници на Гео Милев, негови лични вещи, рисунки, преводи,
голяма част от личната му библиотека. Почти 95 – 98 процента от
Основния фонд са дарения от роднините и близките на поета. Първото
голямо дарение от 1953 година е на майката Анастасия Касабова, от
брат му Борис Касабов и от съпругата му Мила Керанова. В по-късните
години дарения правят сестра му Пенка Касабова и дъщерите му Бистра
Аврамова и Леда Милева.
Научно спомагателния фонд съдържа 1589 методически единици. Това са
основно публикации, свързани с живота и творчеството на Гео Милев,
както и негови преиздания на творбите му. Тук са спомените на
неговоте съвременници, повечето в ръкопис. Тук са и многото вещи –
битови, останали от родителите му.
5. Изследвания и научни публикации
Гео Милев е общо взето изследван автор. Друг е въпросът за
интерпретациите и някои тенденциозни идеологеми, които се лансираха
преди години.
На живота и творчеството му са посветени много изследвания от
различни автори. Едно от най-ценните изследвания е “Литературен
архив Гео Милев”, издание на БАН от 1965 година с автор проф. Георги
Марков. Много ценни за изследователите са двете фототипни издания на
сп. “Пламък” /1986/ и на сп. “Везни” /1999/, редица сборници с нови
изследвания. Много ценен е Био-библиографски указател “Гео Милев”
/1985/ на Елена Фурнаджиева, както и нейното върхово дело “Летопис
за живота и творчеството на Гео Милев”.
По-голямата част от сериозните изследвания за творчеството на Гео
Милев са инспирирани от Международна фондация „Гео Милев” и Къща
музей “Гео Милев”, а в не малко случаи научните конференции се
организират от фондацията и музея и се финансират от общината.
Работещите в музея също имат свой принос. Поетът Рашко Стойков,
дългогодишен главен уредник на музея, написа пиеса за Гео Милев,
поемата си “77 стъпала”, както и редица други стихове. Сегашният
уредник на музея литературният критик Георги Янев е публикувал
десетки статии върху творчеството на Гео Милев, автор е на книгата
„Баща и син” за взаимоотношенията между Милю Касабов и Гео Милев.
Гео Милев е добре приет и в чужбина. Негови произведения са
публикувани в над 40 страни. През 2000 година на Международния
панаир на книгата в Лайпциг, когато България беше домакин,
представителите от немска страна проявиха интерес към Гео Милев и по
тяхна идея Къща музей организира изложба с оригинални материали,
свързани с контактите на Гео Милев с немски експресионисти –
писатели, издатели, художници, театрили и др. Изложбата премина при
голям интерес.
Музеят поддържа връзки с чужди изследователи и интерпретатори на
творчеството на Гео Милев, както и с редица преводачи. Излезе
компактдиск на поемата “Септември” на шест езика – български,
немски, руски, френски, английски и японски.
6. Дарители
По същество музеят има много малко откупки – отделни първи книги на
Гео Милев, някои броеве от списанията му, негови преводни книги и
др. Основно всичко, с което разполага музеят, е дарение от близките
му – майка, брат, сестри, дъщери. /По-горе има информация по този
въпрос/.
7. Субсидии
Цялостната издръжка на Къща музей “Гео милев” е от община Стара
Загора – разходите по поддръжката на къщата, частичните и основни
ремонти, както и заплатите на работещите в музея.
8. Съпътстващи дейности
През 1995 година бе създадена Международна фондация “Гео Милев” с
почетен председател Леда Милева. Основната цел на фондацията е да
подпомага научно-изследователската и популяризаторската дейност на
Къща музей “Гео Милев”. По този повод бяха реализирани “Геомилеви
дни”, които се провеждат обикновено в края на м. септември, когато е
открита къщата музей. Експонират се изложби, правят се рецитали,
поставят се пиеси, организират се кръгли маси и научни конференции.
Дава се Национална награда на името на Гео Милев на автор за ярък
принос в българската култура. Досега носители на наградата са били
поетът Бойко Ламбовски, драматуржката Яна Добрева, художникът Никола
Тороманов и поетите Валери Станков, Рашко Стойков, Георги
Константинов. През 2009 г. Националната награда на името на Гео
Милев бе връчена на поета, критика, журналиста и издателя Иван
Гранитски. През 2011 г. на Геомилеви дни призът бе присъден на
изкуствоведа и художествения критик доц. д-р Ружа Маринска. През
2013 г. българската поетеса и преводачка, културен деятел и дипломат
и не на последно място дъщеря на Гео Милев, Леда Милева получи
наградата на името на своя баща. Александър Шурбанов – писателят и
преводачът на творби на английски и американски писатели бе удостоен
с престижната награда през 2015 г. През 2017 в Стара Загора отново
бе връчена Националната награда на именития поет, преводач и издател
Гео Милев на българския писател, драматург и сценарист на филми и
разбира се автор на произведения за деца Панчо Панчев, известен на
малките читатели като Дядо Пънч.
| |